Българска асоциация на онкоболните - в името на живота, заедно срещу болестта

 
История на създаване
Членство в организацията
Другите за нас

 

Централен офис на управление
Дом на онкоболните - Варна
Събития

Първи Борд на Директорите

Яна Георгиева
Председател УС на Нациналната и Варненската асоциации на онкоболните в България

“..... Битката с рака ми помогна да открия истинската мисия на живота си след болестта. Борете се за прекрасното чудо, наречено живот!

Диагнозата “Рак” е страшен житейски урок, който ме научи да живея и да приемам живота като подарък. Научих се да се радвам на мъничкото, което получавам и да търся в себе си начин да преодолявам трудностите.

Болестта идва внезапно и в най-подредения живот, и в живота пълен с проблеми. Човек не може да я спре, но може да избере да се пребори с нея. Борбата е дълга, продължителна и мъчителна, но си заслужава. Има толкова много неща, за които човек може да избере да живее.

След опитността, която придобих по време на преминаване през силния шок и коридорите на ада за спасение на живота си, разбрах че заставам пред два пътя:

- или да се капсулирам в болката си и така да я направя още по-непоносима, обсебваща и много често дори фатална...

- или да се изправя смело с много обич и вяра, да се отворя към хората и да се науча да живея с диагнозата “Рак”, поставяйки акцента върху думичката “Живея”. Аз избрах втория път.

Никога не съм имала самочувствие на волеви човек и че всичко зависи от мен. Болестта изостири сетивата ми и разбрах за дребните нещица, които съм пропуснала. А те е можело да ми донесат толкова много...

Преподредих ценностната си система и разбрах колко усилия съм полагала за неща, които не са чак толкова стойностни. Защо тогава да нямам сили за една борба свързана с оцеляването ми?

Преди да се разболея не знаех, че бих могла да се справя с толкова сериозно заболяване. Сега сям по-сигурна отвсякога, че и най-страшната болест е победима. Стига да имаш своите неми съмишленици – желание за живот, отговорност към най-близките, да обичаш себе си и живота, дори когато страдаш. Днес вече мисля, че където медицината е безсилна, на помощ може да дойдат вярата, обичта и любовта.

Любовта е по-силна от всичко!

Надживях рака. Много ми се иска повече хора да повярват, че не винаги той е най-страшното. Преживяването на болестта до някъде е личен избор и всичко зависи от самите нас.

Прегръщам Ви искренно и бих искала да Ви влея от моята сила, желанието ми за живот и голямата обич, която нося. Пожелавам на всички надникнали в Отвъдното и на техните близки – здраве, вяра, любов, сила и ..... инат!

Румяна Царска
Зам. Председател на УС на Националната Асоциация и Председател на организацията в град Пловдив
На всички вас, които мислите, че сте в ада, сега ще кажа:

“Приемете неизбежното, научете се да се превивате и след това да се изправяте. Знайте, че всичко има начало и край”.

Болестта идва и ние трябва да направим новия избор. Мисълта, че трябва да се извиняваме, че сме белязани кара хората да се затварят в себе си и да слагат прегради. И все пак, за да оцелееш от някъде трябва да започнеш , аз започнах от себе си.

Научих се да се обичам и след това заобичах и хората. Вярвам, че това е правилния път.

Повярвах, че трябва да скъсам оковите, за да навляза в нова свобода, да придобия нови познания и да престана да страдам и да се страхувам. Да запомня, че нищо не е по-важно от любовта и че трябва да не се страхувам да обичам себе си. Да обичам света този, който ме заобикаля.

Така се гмурнах дълбоко в морето на любовта. Тази любов, която те кара да повярваш , че нищо не е свършило, че мигът е безкраен. Мигът е всичко! Тази любов, която ни прави щастливи, когато даваме, без да очакваме.

Ето на това ме научи диагнозата “Рак” : На любов към хората. Разбрах, че страхът само ще ми пречи. Даденостите трябва да се приемат и преодоляват. Превиване и изправяне. Видях го в действителност и продължавам сега, защото осъзнах това, което прочетох преди време:

“ Нямах обувки и беше ми криво. Додето не срещнах човек без крака..”

Дейл Карнеги

Марина Парашкевова
Секретар на УС на Националната Асоциация и Председател на организацията в град Русе.
“......Победих рака с малко късмет и безкраен кураж”

Аз можех да умра на 39 години, ако се бях предала пред болестта.

За повечето, които чуят диагноза “Рак”, това е краят. За мен бе начало на нов живот – различен от досегашния, но пълноценен.

И наистина реших, че ще живея. Мислила съм за смъртта, но си казах - няма да умра от това, че всичко зависи от мен и ще се преборя, ще направя и невъзможното !

Бях образцов пациент и изпълнявах всичко, преглътнах и наи-големите страдания в името на живота.

Направих си таблица. От едната срана беше това което имам, а от другата това, което ми липсва. Оказа се, че имам още много неща за вършене на този свят. Хвърлих се с нов хъс напред.

Годините след операцията се оказваха за мен най-ползотворни. Човек никога не трябва да се отчайва! Аз не се предадох, не се предавайте и вие”

Диана Стоянова
Член на УС на Националната Асоциация и Педседател на организацията в град Стара Загора.
“.....Станах по-мъдра. Формулата за изцеление е много вяра и подкрепа от близките.”

На 36 години съм. Преди седем години съм преживяла операция от рак на гърдата. Приех болестта като предизвикателство да опозная себе си и да преосмисля живота и отношението си към него.

Днес, аз съм убедена, че във всеки един човек се крие мощна лековита сила.

Вярвам, че собствените ни знания, вяра, любов и действия са в състояние да преборят дори и рака.

За мен живота е всеобща хармония, радост и вдъхновение и затова с всички сили се боря за него!

Минка Арабаджиева
Член УС на Националната Асоциация Председател на организацияра в град Хасково.
“.....Осъзнах, че съм длъжна да се боря и да върна любовта, която получих в аванс.”

Самотен във вътрешното усещане пред неизвестното, е чувството на всеки онкоболен след операция.

С настъпване на вечерта, отчаянието завладява.

За първите пет години след операцията, никой не ти дава “Гаранционна карта за живот”. За да победиш болестта обаче, трябва да се бориш. За съдбовното и надмогване изключителна сила дават любовта на семейството и подкрепата на обществото.Навременното откриване, добрия хирург и Свисше, ако самия ти искаш да оцелееш, са предпоставките за победата над коварното заболяване.

Болният трябва да знае истината за себе си, за да се мобилизира и бори. След такива премеждия, живота се побира в рамките : до диагнозата и след нея.

Без да искаш, помъдряваш, ставаш философ.